История на Тенерифе: от гуанчите до наши дни

История в седем глави в продължение на 2000 години

Тенерифе има история, която се простира повече от две хиляди години преди първият турист да слезе от самолет. Островът е бил дом на коренно население, живяло в изолация над хилядолетие. То оказа едно от най-упоритите въоръжени съпротивления срещу испанското завоевание през 15 век, а по-късно островът се превърна в ключова спирка на атлантическите търговски пътища към Америка. Дори Хорацио Нелсън загуби дясната си ръка, опитвайки се да нахлуе в Санта Крус.

Това ръководство обхваща реалната история на Тенерифе в хронологичен ред: гуанчите, испанското завоевание, колониалния период, пиратските нападения, неуспешното нашествие на Нелсън и развитието на туризма през 20 век. Никаква митология, никакво размито „богато културно многообразие", само това, което реално се е случило, и местата, където днес все още можете да видите доказателствата.

Гуанчите: коренните жители на Тенерифе

Гуанчите са коренното население на Тенерифе. Терминът първоначално се е отнасял само до жителите на Тенерифе, но днес се използва общо за аборигенното население на всичките седем Канарски острова.

Откъде са дошли. Гуанчите са с амазигски (бербер) произход от Северна Африка. Техният език (вече изчезнал, но фрагменти оцеляват в имена на места и исторически записи) показва ясни сходства с берберските езици. Генетичните изследвания потвърждават севернофриканския произход; съвременните жители на Канарските острова все още носят 16 до 31% гуанчева автозомна ДНК в зависимост от острова.

Кога са пристигнали. Датирането е спорно. Археологически находки от Пещерата на гуанчите в Икод де лос Винос сочат заселване от 6 в. пр. Хр. въз основа на анализ на керамика. Изследвания на древна ДНК са открили геноми, датирани около 1031 г. пр. Хр. Най-разпространената оценка е, че те са пристигнали на вълни по време на първото хилядолетие пр. Хр. Как са преминали от Северна Африка (около 100 км) без да оставят следи от лодки или познания за навигация остава една от великите тайни на археологията на Канарските острова.

Как са живели. Гуанчите са живели предимно в природни пещери и вулканични тунели, макар и да са намерени някои повърхностни селища с конструкции от сух камък. Тяхната икономика се е основавала на отглеждане на кози и овце, основно земеделие (ечемик, пшеница, боб) и ограничен риболов. Те са правели гофио (препечено зърнено брашно, което и днес се яде на Канарските острова) и са произвеждали грънчарство, костни инструменти и дрехи от козя кожа.

Как е организирано тяхното общество. Когато испанците пристигат през 1494 г., около 15 000 до 30 000 гуанчи са живели на Тенерифе, разделени на девет менсеяти (кралства): Анага, Тегесте, Такоронте, Тауро, Икод, Дауте, Адехе, Абона и Гуимар. Всяко е управлявано от менсей (приблизително равностоен на крал). Деветте дивизии приблизително съответстват на области на съвременен Тенерифе, които все още носят тези имена.

Религия и погребение. Гуанчите са почитали Магек (бога на слънцето) и Чаксиракси (богиня майка, по-късно синкретизирана с Дева Канделария, покровителка на Канарските острова). За Тейде се смятало, че е обиталището на Гуайота, злобен дух. Те са практикували мумифициране, а изследователите са сравнявали техните техники с тези на Древен Египет. Над 200 гуанчески мумии са намерени на Тенерифе; най-богатата концентрация е в Барранко де Еркес.

Испанското завоевание (1494-1496)

Испанското завоевание на Канарските острова е започнало през 1402 г., но Тенерифе се е съпротивлявал по-дълго от всеки друг остров. Първият сериозен опит за завладяване на Тенерифе е от 1464 г., повече от 30 години преди окончателното му покоряване.

През 1494 г. Алонсо Фернандес де Луго (чието име се среща на улични табели из целия остров) е кацнал на брега близо до днешния Санта Крус с отряд от над 1000 души, включително кастилски войници, канарийци от вече завладени острови и кавалерийска единица. Четирима от деветте гуанчески менсеи (Гуимар, Адехе, Абона и Анага) са договорили мирни споразумения с завоевателите. Другите пет отказват да се подчинят.

Първата битка при Асентехо (31 май 1494 г.). Когато силите на де Луго напредват към вътрешността в посока Тауро (днешен Пуерто де ла Крус и Ла Оротава), те са нападнати в засада в долина от гуанчески воини, водени от Менсей Бенкомо и неговия полубрат Тингуаро. Испанците претърпяват опустошително поражение, като губят около 80% от своите сили. Самият де Луго е ранен и едва успява да избяга. Съвременният град Ла Матанса де Асентехо („Клането при Асентехо") отбелязва мястото на тази битка.

Завръщането на де Луго (1495 г.). След като продава имота си, за да финансира нова кампания, де Луго се завръща с 1000 ветерани от Гранадската война плюс кавалерия. През ноември 1495 г. гуанчите са победени в Битката при Агуере (близо до днешна Ла Лагуна). Бенкомо е убит.

Втората битка при Асентехо (25 декември 1495 г.). Гуанчите, водени сега от сина на Бенкомо Бентор и отслабени от епидемия (вероятно едра шарка, донесена от испанците), са победени близо до същото място като предишната си победа. След три часа бой испанските огнестрелни оръжия и кавалерията ги надвиват. Съвременният град Ла Виктория де Асентехо („Победата при Асентехо") отбелязва това място.

Завоеванието официално приключва на 25 юли 1496 г. с Договора от Лос Реалехос в долината Оротава. Казват, че Бентор се е хвърлил от скала, вместо да се предаде на испанска власт. Много гуанчи са поробени въпреки папска забрана за търговия с роби с островните канарийци, датираща от 1434 г. През 1511 г. е издадена заповед за освобождаване на всички гуанчески затворници.

В рамките на няколко поколения гуанчевият език, култура и идентичност в голяма степен са погълнати от колониалното испанско население. Но тяхното генетично наследство продължава: съвременните жители на Тенерифе носят значителни коренни предци.

Колониален Тенерифе (16-18 в.)

След завоеванието Тенерифе е бързо преобразуван. Сан Кристобал де Ла Лагуна стана първата столица и е планиран по мрежест план, който по-късно се превърна в модел за испанските колониални градове в Америка. Историческият център на Ла Лагуна сега е обект на UNESCO частично поради тази причина.

Земеделие и търговия. Испанците разчистват обширни площи от естествени борови гори и засаждат захарна тръстика. Когато цените на захарта рухнаха, икономиката се пренасочи към вино (особено сладко Малвазия, което стана известно в цяла Европа и е споменато от Шекспир). По-късно дойдоха кошениленото багрило (червен пигмент, произвеждан от насекоми), тютюн, домати и накрая банани, които и днес остават основна култура.

Атлантически търговски пътища. Позицията на Тенерифе между Европа, Африка и Америка го превърна в жизненоважна спирка. Христофор Колумб спира на съседна Ла Гомера през 1492 г. по пътя си към първото си пътуване до Америка. Магелан избира Тенерифе за своята спирка през 1519 г., когато тръгва да обиколи земното кълбо. Санта Крус се превръща в основно пристанище, свързващо Испания с американските й колонии.

Пиратски нападения. Това стратегическо значение привлича нежелано внимание. Пиратски флоти патрулират водите между Азорските острови и Канарите от 16 в. нататък, нападайки кораби и бреговите селища. През април 1657 г. английският адмирал Робърт Блейк атакува и унищожава испански съкровищен флот при Санта Крус.

Масова емиграция към Америка. От 17 в. нататък голям брой канарийци емигрират в испанските колонии, особено Венецуела, Куба и Пуерто Рико. Тази връзка е видима и днес в споделени фамилни имена, хранителни традиции и характерния канарийски испански акцент, който звучи по-близо до карибския испански, отколкото до кастилския на континента.

Неуспешното нашествие на Нелсън (1797)

На 25 юли 1797 г. британският контраадмирал Хорацио Нелсън се опита да превземе Санта Крус де Тенерифе с отряд от около 900 души с надеждата да залови испански съкровищен кораб и да спечели стратегическа база в Атлантика. Атаката се провали жестоко.

Испанските сили под командването на генерал Антонио Гутиерес бяха подготвени. Тесните улици на Санта Крус облагодетелстваха защитниците, а британските десантни отряди бяха посрещнати с тежка артилерия и мускетен огън. Нелсън лично е ръководил един от десантните отряди, но е бил ударен в дясната ръка от шрапнел, докато се е опитвал да слезе на брега. Ръката му е ампутирана същата нощ.

Британците са принудени да се оттеглят с значителни загуби. В знаменит жест на рицарство генерал Гутиерес изпраща вино и хляб на победените британски сили, преди да напуснат. Оръдието на Нелсън, El Tigre (оръдието, за което се смята, че е изстреляло снаряда, ранил го), все още е изложено в Санта Крус.

Това беше едно от малкото поражения в кариерата на Нелсън и остава повод за местна гордост в Санта Крус. Събитието е и повратна точка за Нелсън, който след това спечели Битката при Нил и Трафалгар само с една ръка.

19 и 20 в.: от земеделие към туризъм

През 1821 г. Санта Крус стана първата столица на цялата провинция Канарски острови. Това не беше по вкуса на Лас Палмас (Гран Канария) и след повече от век съперничество Мадрид разделя архипелага на две провинции през 1927 г.: Санта Крус де Тенерифе (обхващащ Тенерифе, Ла Гомера, Ла Палма и Ел Йеро) и Лас Палмас де Гран Канария (обхващащ Гран Канария, Лансароте и Фуертевентура). Това деление продължава и днес, като двете столици се редуват като седалище на правителството на Канарските острова.

Бананната икономика. В края на 19 в. се развива отглеждането на банани, което преобразява земеделския пейзаж на Тенерифе. Британски търговски компании установяват предприятия за износ на банани, а характерният малък канарийски банан (различен от по-едрите сортове, отглеждани в Централна Америка) се превърна в основната експортна стока на острова. Бананови плантации все още покриват голяма част от северния бряг.

Ранен туризъм. Тенерифе започна да привлича посетители в края на 19 в., първоначално заможни северноевропейци, привлечени от мекия климат по здравословни причини. Пуерто де ла Крус стана първата курортна зона.

Масов туризъм. Истинското преобразуване настъпи през 60-те години на 20 в. с изграждането на летище Рейна София на юг и строителството на големи курортни хотели по крайбрежието на Плая де лас Америкас и Лос Кристианос. За две десетилетия туризмът замени земеделието като основна икономическа дейност на острова. Днес Тенерифе приема около 6 милиона посетители годишно, което го прави най-посещавания Канарски остров.

Тенерифе днес

Тенерифе е автономна общност на Испания със собствено островно управление (Кабилдо). Населението е около 950 000 души, което го прави най-населения остров на Канарските острова и най-населения остров в Испания. Столицата е Санта Крус де Тенерифе.

Официалният език е испански. Канарийският акцент и речник се различават от тези на континентална Испания, под влиянието на португалски, гуанчевия език и латиноамерикански испански (поради векове емиграция и завръщане).

Икономиката е преобладаващо базирана на туризъм, като услугите съставляват около 75% от БВП. Земеделието (банани, домати, картофи, вино) и строителството съставляват по-голямата част от останалото. Островът е част от ЕС, но има специална икономическа зона с по-ниски данъци от континентална Испания (IGIC вместо IVA, в момента 7%).

Гуанчевото наследство все още е видимо в имената на места (Такоронте, Тегесте, Адехе, Гуимар, Икод, Анага), в гофиото (което много канарийци ядат ежедневно), в луча канария (канарийска борба, традиционен спорт) и в продължаващото почитание на Virgen de Candelaria, покровителката на Канарските острова, чийто произход се проследява до гуанчевата богиня Чаксиракси.

Къде да видите историята на Тенерифе

Museo de Naturaleza y Arqueologia (MUNA). В Санта Крус. Основният археологически музей на Тенерифе. Съдържа гуанчески мумии, инструменти, грънчарство и обширни изложби за доиспанската култура на Канарските острова.

Историческият център на Ла Лагуна. Обект на UNESCO. Мрежестото оформление, превърнало се в модел за испанските колониални градове. Вижте нашия наръчник за Ла Лагуна.

Piramides de Guimar. Шест стъпаловидни пирамиди в Гуимар с музей, изследващ техните евентуални връзки с доиспанските култури. Обектът е изследван от норвежкия изследовател Тур Хейердал.

Castillo de San Cristobal. Останките от крепостта в Санта Крус, където испанците са защитавали срещу нападението на Нелсън. Наблизо е изложено оръдието El Tigre.

Cueva de los Guanches. В Икод де лос Винос, един от най-старите археологически обекти на острова с доказателства за заселване от 6 в. пр. Хр.

Ла Матанса и Ла Виктория де Асентехо. Два града, чиито имена буквално отразяват двете битки от испанското завоевание: „Клането" и „Победата".

Разгледайте Тенерифе с CanaryVIP

За да видите историческия север на Тенерифе (Ла Лагуна, Ла Оротава, Икод де лос Винос, Гарачико), обиколките с автобус с екскурзовод на CanaryVIP включват тези спирки с трансфер от хотела на юг. За вулканичните пейзажи, формирали историята на острова, вижте обиколката с екскурзовод до Тейде.

Разгледайте всички екскурзии в Тенерифе